Различни
Мисля, че за повечето от нас идеята в този пасаж е ясна. Християнинът е призван да бъде различен. Любовта, милосърдието, добротата, трябва да го отличават от невярващите. Вкусът на солта трябва да е лесно различим и светлината да се вижда отдалеч.
Как днес обаче ние да бъдем такива вярващи? Как да светим, как да притежаваме вкус? Светът също си има своите представи за добро, за истина и за справедливост. Атеистите ги имат. Другите религии ги имат. Тогава с какво ние, християните, сме по-различни от останалите?
„Бъди различен! Бъди себе си!“ Може би повечето от нас сме срещали този надпис – в интернет, на тениски, дори по билбордове. Предлагам да разсъждаваме малко върху него, в светлината на днешния пасаж. В какъв смисъл да бъдеш различен и да бъдеш себе си? Да изпъкнеш, да впечатлиш, да се конфронтираш с другите, да се отделиш от тълпата, да не се съобразяваш…
Една млада учителка споделя в интернет: „Цял живот слушам как хората не обичали различните и че по-добре за оцеляването е да се вписваш в приетия модел . Но аз не искам да се вписвам! Реших да бъда себе си. Дори и с цената на самота, неразбиране и злобни коментари за РАЗЛИЧНАТА.“
Ето и едно друго споделяне: „Не са само глупави „йога“ и „ню ейдж“ дърдорения да обръщаш внимание първо на собствените си желания. Трябва да сте верни на своята същност. По-спокойно и удовлетворяващо е да бъдеш себе си, даже това да включва множество грешки. Затова бъдете егоисти и следвайте пътя си – здравословно е за вас и за хората около вас!“
Разбираме – никой не иска да е безличен, не харесва да е обикновен. Така сме устроени ние, хората. Както казва писателят Чехов: „Никой не иска да обича обикновения човек в нас.“ В този свят са на почит ярките индивидуалности, загадъчните личности, а и наистина, великите дела се вършат от велики хора. И все пак, какво стои зад желанието ни да бъдем различни от останалите? Може би това, че всеки има нужда от признание, от приемане, от реализация. Къде е, тогава, проблема?
Съдейки по горните изказвания, очевидно всичко се върти около човешката себичност? Разбира се, добре е да имаме съзнание за своята неповторимост и уникалност, да отстояваме мнението си, да подбираме обкръжението си, но ако живеем само за себе си, тези неща нямат никаква стойност. Можем да бъдем горди, надменни, зли и това също ще ни прави различни, но няма да сме светлина, а мрак за околните…
Може би тук е мястото да кажем нещо и за нашето, на човеците, предназначение, за мисията ни на тази земя и в този живот. Обикновено, когато помоля някои млади хора да ми опишат какво за тях е успех, как ще определят, че животът им е бил пълноценен и смислен, най-често те споменават неща като реализация, добро семейство, просперитет, вълнуващ живот, уважение в обществото… Това са хубави неща, ала дали е всичко, обаче?
Наскоро прочетох и ми хареса мнението на един свещеник относно какво е призванието на човека. На всеки човек. Той казва: „Същността на Бога да възсияе в човека. В това е призванието ни. Ние, хората, сме същността на Божията слава.“ Какъв хубав израз: „да възсияе Бог в нас“! Когато Исус заръчва на последователите Си да бъдат светлина на този свят, Той вероятно има предвид не само да разгласяваме с думи истината за Божието царство, но и да изявяваме Божия характер с добрите си постъпки. В това трябва да се различаваме!
Бог е любящ, състрадателен, справедлив, простителен. Исус дойде и изяви характера на Отец. Апостол Павел, от своя страна, копнее характерът на Исус да се изобрази в неговия характер. После заръчва на християните, които го познават: „Бъдете подражатели на мен!“ И така – до днес…
Проблемът е, че светският критерий за различие са другите хора. Ние се сравняваме с тях – по външност, по способности, по успех…Бог обаче ни сравнява с Исус и понеже Господ е съвършен, за Отец всички, в чийто живот не присъства Исус, са …еднакви. Няма разлика за Него! Различни са само онези, които с вяра са допуснали в сърцата им, в умовете им, в душите им да възсияе Исус.
Обърнете внимание, веднага след като е заръчал на учениците Си да бъдат сол и светлина за света, Исус казва нещо на пръв поглед неочаквано и като че ли без връзка с предходната заръка. „Да не мислите, че Съм дошъл да отменя Закона или пророците? Не Съм дошъл да отменя, а да изпълня.“
Всъщност, само на пръв поглед няма връзка. Това, което Господ казва е, че Той е изпълнил Закона до най-малката подробност и поради тази причина, ако Исус пребъдва в нас и ние в Него, делата, които вършим чрез вяра, с вдъхновението на Св. Дух, ще прославят Отец! Ето защо Исус призовава всички отрудени и обременени да дойдат при Него и твърди, че Неговото иго е леко…
Има още едно твърдение на Исус, което е добре да коментираме: „Защото казвам ви, че ако вашата праведност не надмине тази на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.“ Това си е доста стряскащо, нали? Дори е малко объркващо…
Като говорим на темата различие, нека да обърнем внимание, че значението на думата „фарисей“ е някой, който е отделен, различен. Помните ли онзи фарисей, който вижда бирника до вратата на храма. Това е в Лука 18:11-12:
„Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия.“
Вижте, фарисеите били различни, били порядъчни, поне като външно поведение. Те изучавали Писанията, всеки ден се молели, постели са, давали са десятък – в това отношение може да са били по-изрядни и от много християни! Да си спомним и ап. Павел, който казва, че и като фарисей съвестта му не го е изобличавала. Ако фарисеите наистина са се различавали от околните, къде е тогава техния проблем?
Знаем къде е. И те са знаели. Той често стоял пред тях и им се е пречкал. Проблемът им си имал име – наричал се е Исус. Те не разпознавали Исус като Божия Син и като Месия. Били стриктни да спазват и малките неща, но изпускали главното. Следвали преданията, но не проумявали Писанията. В резултат на това станали себеправедни и в сърцата им нямало милост и любов. Още в Стария Завет са записани думите на Отец: “Милост искам, а не жертви.“
Фарисеите търсели праведност чрез жертви и ритуали, но пренебрегвали милостта. Били чисти отвън, но мръсни отвътре. Били различни, ала само външно. Били себеправедни. Затова в очите на Бог били като езичниците, от които те се гнусяли. Никодим, Гамалиил, Савел – те наистина били ревностни и искрени служители на Бог, но и на тях им липсвало едно нещо. Липсвал им Исус. Става ли ясно? Разликата е Исус! Защо е толкова важен Исус?
Една жена влязла в магазин за дрехи и платове. Дълго разглеждала. После взела едно руло плат и се приближила с него към прозореца. „Искам да видя как би изглежд плата като дреха.“- обяснила тя на продавачката. „Елате, ще ви покажа модела с ушитата от този плат рокля.“- казала продавачката. Когато отишли при модела и видяла роклята, жената възкликнала:“Вземам я!“ Като готова дреха платът изглеждал още по-красив.
Библията ни казва, че когато приемем с вяра Исус, ние обличаме Неговата праведност. Законът е само плата, който да ни заведе към момента, да облечем дрехата на праведност. Делата на Закона не могат да спасят човека. Но облечени с Христовата правда, ние ставаме способни да произвеждаме дела на вяра. „Праведният чрез вяра ще живее!“ – тази истина проблясва в сърцето и в ума на Лутер и така се стига до Реформацията.
Преди много време, бях младо момче тогава, след една добра моя постъпка, забравих каква, една възрастна жена ми каза:“Блазе й на майка ти, какво добро момче е отгледала!“ Разбира се, беше ми приятно да го чуя. По-късно чух как една учителка каза същите думи, само че по адрес на моя братовчед, неин колега. Явно в рода ни има добри хора. Аз обаче по това време вече бях вярващ и знаех, че братовчед ми може да не е лош човек, но не беше вярващ, въпреки, че му беше благовествано няколко пъти. И тогава си дадох сметка – може да правим добро, но е важно себе си ли прославяме, или Бога.
Нашето призвание е да бъдем по такъв начин различни, че добрите ни дела да носят слава на Бога. Искам за всяко добро мое дело да се отдава слава на Бог. Недобрите дела нека са на моята сметка. Всеки има кризи във вярата, никой не е съвършен. Ала не Бог е виновен за лошите ни постъпки.
Ефесяни 2:10: „Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“
Това е нашето призвание! Нека нашето различие да не е като това, на фарисеите! Нека желанието ни да бъдем различни да не води до изолация от хората, а напротив, да ни прави като светлина, издигната на високо място. Нека да помним, че любовта, смирението и състраданието са неща, които привличат и те да правят разликите ни от другите хора!
И едно последно нещо като коментар. Когато ние виждаме добри дела при другите хора, нека да отдаваме слава не на самите човеци, а на Бог. Независимо дали знаем нещо за тяхната вяра. Създадени сме по образа на Бог, все пак.
В четвъртък по новините даваха за един обикновен човек, пенсионер, който трябваше да гледа своята болна от алцхаймер съпруга. Той я наричаше „моето момиченце“, целуваше я по челото, въпреки че тя беше обезобразена от болестта и на практика не го разпознаваше. За някои такива грижи са излишни. Може би по добре да се приложи евтаназия. Той обаче беше щастлив да се грижи за нея. Ама наистина щастлив!
Не казаха в репортажа нищо за вярата му. Мярнах сред мебелите у тях някаква иконка и това е всичко. Ала отдадох слава на Бога. Не може да срещнеш такава любов и Бог да няма намеса. Този човек беше сол и светлина. В него имаше нещо от Исус. Може само аз да си мисля така, но отдавам слава на Бога! Този човек наистина беше различен!
Искаме ли да бъдем наистина различни? Нужен ни е Исус! Тогава можем да бъдеш различни по такъв начин, че да вдъхновяваме околните, да ги възвисяваме, да ги насърчаваме и те да искат…хм, да бъдат като нас!
0 Comments